Урок по Природознание

___

>> Поява:  

Човеците са коренното население на планетата. Те са първосъздателите на новия ред, както и на Съвета. Не са останали спомени първоначалната им поява.  



>> Външен вид:  

В миналото човеците са се разделяли на множество раси с отличителни черти във външния вид. След години на война и номадство обаче те се размиват и остава една обща раса - човешката. Въпреки това съществуват вариации във външния вид в зависимост от прадедите на всеки.        

Цветът на кожата им не достига бледността на вещерите или вампирите, рядко се срещат хора с бледа кожа, смята се за слаба мутация в гена. Обикновено имат леко мургави до тъмни кожи, което спокойно може да е и следствие от това, че живеят като номади. Косите им варират в цветове от бледо руси до черни, очите им - от сиви, през сини, зелени, кафеви, до почти черни. Кожата им имао недостатъци и несъвършенства. Лесно се наранява, макар да е загрубяла след години тежък живот.  



>> Раждане:

Човеците могат да се размножават помежду си, както и с всички останали видове, освен вампири и върколаци. Поне няма спомен за такива случаи, реално никой не знае.

Генът на хората е силен, поради което децата запазват физическите черти на родителите си. Тези деца живеят по-кратко от родителя от втория вид, но за сметка на това наследяват половината от възможностите му.

Ако техните потомци отново имат дете с различен вид от човек, то не може да се предположи кои от силите ще наследи и кои ще запази. Винаги са по-слаби от другите видове, но винаги по-силни от хора.

Ако пък човек от смесен брак има дете с друг човек, то силите у потомците им отслабват и от тях остава само много слаба следа, обикновено бъркана с усет, интуиция, късмет или бързи реакции.



>> Начин на живот:  

Живеят в малки племенни групи за да са лесно подвижни. Не разполагат с много вещи, за храна разчитат основно на скотовъдтство и земеделие, често кражби. В някои региони останалите видове търгуват с тях, тъй като имат уменията да опитомяват диви ездитни животни по-добре от всеки друг вид, както и да коват метали с особена изкусност. Това се приема за публична тайна и е възможно основно в региони, обитавани от мутанти.        

По принуда са запазили и много други примитивни умения и като цяло са сръчни. Умеят техники за оцеляване, както и да кроят и шият дрехи, да правят временни постройки, готвят добре, познават повечето от новите растения и използват билкарство за лечение.  



>> Сили:  

Нямат никакви специални умения или способности, освен инат, упоритост, силна воля и инстинкт за самосъхранение.  

Тези им качества водят до бунтарство и противопоставяне на установения ред. Поради такива странични ефекти на природата им биват преследвани и осъждани на доживотен затвор.  

Научили са се да се укриват добре, да преценяват ситуации и хора и да се грижат един за друг, което за съжаление не винаги се случва поради слабостите на характера им.  



>> Слабости:

Човеците като цяло са слаб вид. Кожите им, макар загрубели, не ги предпазват от студ или горещина, не регулират добре собствената си температура и разчитат на специфични дрехи според сезоните.  

Кожата и органите им лесно се нараняват, раните зарастват бавно и остават белези. Нямат умения за регенерация, страдат от различни болести, които атакуват органите им и за които няма открито лечение. Имат добър слух, но зрението им е слабо.  

Не издържат дълго без сън, лесно се изтощават. Лесно се пристрастяват към различни субстанции или билки. Нямат добра памет, често са избухливи. Характерите им варират силно и не се поддават лесно на влияние, което прави много от тях жадни за богатство, власт или мъст и ги обръща срещу собствения им вид, въпреки общото благо.  

Най-голямата им слабост е и най-голямата им сила - волята им и неспособността им да преглътнат неправда. Това и създава необходимостта от Съпротивата - желанието да получат справедливост и скритите дейности на Съвета да бъдат извадени на бял свят.  



>> Смърт:

Продължителността на живота им е около 100-120 години, към края му са твърде слаби. Всяко нараняване, което води до обилна кръвозагуба може да ги убие без навременна лекарска помощ. Същото важи и за наранявания, които засягат вътрешните им органи.  

Освен това ги погубват болести и зависимости, престудяване или прегряване, удавяне.  



>> Допълнително:

За разлика от останалите видове, които рядко се интересуват от това да се научат да четат и пишат, освен ако не бъдат принудени от обстоятелствата, на хората се налага да общуват често чрез писма, поради което с времето измислят собствен писмен език. Използват различни символи, които имат определени значения, изключително примитивен е, но така дори грамотни представители от други видове да се доберат до съобщенията им се надяват, че няма да могат да ги разчетат.
[hideedit]

Мутантите са потомци на човеците. Развиват се в регионите, в които радиацията е най-активна след атомните бомбардировки. Физически повечето все още имат човешки черти, макар някои да са силно деформирани. Често се срещат такива с различни пропорции в чертите на лицето, както и в тези на крайниците. Кожата им е по-груба и издържлива и на природните условия. Добре регулират вътрешната си температура и имат по-висока поносимост към горещо и студено, като е по-трудно и съответно да получат изгаряния или да ги нарани студът в сравнение с хората. Естествено, в един момент започва да им влияе, но спокойно биха могли да задържат въглен за минута-две, преди да усетят горещината му като некомфортна, както и да се движат през зимата без особено стабилна екипировка. Обикновено един допълнителен слой дрехи им е достатъчен за да издържат на минусови температури поне час, преди да почувстват дискомфорт. Това не ги прави неуязвими, но им печели време в трудни ситуации, както и за лесната им подвижност, тъй като не изискват специфичен климат, за да се чувстват добре.


Имат специални умения, които включват различни видове трансформации или контрол над материали, хора или природата. Въпреки че са заложени у всеки при раждането му, без да бъдат развити и тренирани са ненадеждни, хаотични и не винаги се проявяват. След създаването на Нореан и задължаването на всички жители, навършили 15 години, да преминават през курс на обучение, няма мутант, който да не е успял да развие способностите си през трите задължителни години. При някои това се случва веднага, при някои отнема време. Някои успяват да развият високи нива на контрол, докато други завършват с примитивни наченки, но не е имало случай на мутант, който поне да не е открил какво е умението му.


Физически са силни, поради което лесен път за развитие за тях е армията. Повечето са израстнали в семейства, в които поне един от членовете е войник и често пътува. Приема се за стандартно поприще за един мутант и не се гледа с лошо око, ако след завършване на Нореан пълнолетните мутанти преминат направо в редиците на Съвета. Приемани са за глуповати, защото много от тях не се стараят в нищо друго, освен развитието на силите си за да станат по-добри бойци и да могат да се издигнат в ранковете, но това не означава, че са интелектуално обременени по природа. Възможно е да се развиват и в други сфери, стига да имат желание за това, обикновено се случва ако не са живели в затворени общества от мутанти и са имали чуждо влияние, ако родителите им са по-прогресивни или ако са от смесени семейства. Отгледаните в доминиращи от мутанти региони израстват с определен мироглед, който е трудно да бъде променен.


При кръстосване с други видове, физическите черти на мутантите надделяват в по-голямата си част над тази на другия вид и са по-силно проявени. Биха могли да наследят уменията им, или част от тях. Поради хаотичната им природа обаче никога не може да се каже със сигурност каква част от уменията на другия родител би наследило детето, нито с каква сила ще се прояви. Понякога е увеличена, докато друг път почти липсва. Това променя и силата на естествените умения на мутантите - те обикновено са по-слабо проявени, тъй като трябва да делят физиката на гостоприемника с уменията, придобити от кръвта на другия родител. 

Представителите на останалите видове, особено по-възрастните, не одобряват смесени бракове с мутанти, тъй като това неминуемо води до разреждане на кръвта и загуба на наследството на втория родител.  [hideedit]

>> Поява:

Какво точно е предизвикало появата на вещерите не е известно. Предполагат се експерименти с гените на човеците от Съвета, които са отключили предполагани до тогава сили на подсъзнанието им, но това няма как да бъде потвърдено. Подобни теми на дискусия са противозаконни и никога няма да чуете непознат да го обсъжда пред вас. Както и е неблагоразумно да споменавате подобни теории пред хора, на които нямате абсолютно доверие с живота си.



>> Външен вид:

Тъй като произлизат от човеците, приличат много на тях. За разлика от вампирите и върколаците, които обикновено поддържат съответно стройна или мускулеста фигура заради начина си на живот, при вещерите се среща пълното разнообразие на външния вид, което се среща и при хората.

Текстурите и цветовете на косите им, очите и кожата им варират спрямо наследството, предадено от предците им. Телосложението им зависи от начина им на живот.

Единствените разлики с човеците са, че е възможно косите и очите им да имат неестествени за обикновените човеци цветове, ако вещерът е с дълга линия от чистокръвни предци. Това включва жълти или лилави очи, както и бели коси без да бъдат съчетани с албинизъм, и не изключва в редки случаи розови, лилави или зелени отенъци при русата или черна коса, които са основно видими като отблясъци в добре осветена среда, не като солиден цвят.



>> Раждане:

Вещер може да се роди в семейство на вещери, но може да бъде и кръстоска с всички други видове освен вампири и върколаци. В редки случаи е възможно магически сили да развие и дете, родено в семейство без скорошна пряка връзка с вещери.



>> Унаследяване на магията:

Способностите им са черта, която се предават от родител на дете, като биват класифицирани и различно третирани от околните спрямо чистотата на кръвта им.

Чистокръвни са вещерите, които имат двама родители от вещерски произход, което следва да важи и за техните родители. Ако имат баба или дядо, които не са вещери, винаги се гледа на тях с по-лошо око.

Стъпка под тях стоят нечистокръвните вещери. Един от родителите им е вещер, един не е.

Възможно е да бъде родено дете на двама вещери, което да няма способности. Тъй като често биват отлъчени от вещерското общество, ги наричат Прокудени. Възможно е потомците на подобни вещери въпреки всичко да развият магически способности.

Без значение какви са родителите на вещерите, силите им са равностойни.



>> Хранене:

Вещерите се хранят с обикновена готвена храна, като имат някои специфични рецепти, които се срещат традиционно в техните общества. Повечето от тези рецепти са свързани с питиета и сладкарски изделия.



>> Сили:

Силата им е отключената преди множество поколения магия и умението им да я контролират.

По време на детството си, вещерите показват случайни изблици на сурова магия, които не могат да контролират.

За да започнат да управляват способностите си имат нужда от обучение и инструменти. Въпреки че родителите на чистокръвните и нечистокръвните вещери биха могли да им осигурят необходимото обучение, или реално заклинанията, които да използват и какво означават, достъпът до инструментите, необходими за усвояване на контрола, могат да бъдат открити само в Нортън, селището в Сектор 13, където се помещава Нореан. Така се осигурява контрол над вещерското общество, тъй като никой не може да използва унаследени, намерени или откраднати предмети за контрол на магията.

Инструментите, от които вещерите имат нужда, са магически пръчки или магически жезли. Те се изработват само от една фамилия вещери, наследили занаята от стари времена. Естествено, имало е и други, но безследно са изчезнали преди стотици години. Тези предмети концентрират в себе си суровата магия, която тече във вените на вещера, и помагат за правилното й материализиране.

Магическите пръчки са малки и лесно преносими, трудно чупливи и трудни за поправяне. Те се използват за "ежедневните" магии, като могат да се използват и са силни заклинания, но имат ограничения. Външният им вид и съставът им пряко зависи от вибрациите на суровата магияу вещера.

Жезлите от своя страна не са нещо, което повечето вещери носят със себе си или дори притежават. Това е специфичен инструмент, използван от по-могъщите вещери, които успяват да усвоят уменията си до съвършенство. Те канализират суровата магия по начин, който я усилва многократно, но в същото време употребата им изтощава вещера много повече. Все пак ако някой види вещер със жезъл обикновено е наясно, че следва да покаже уважение и изпитва доза страх, без значение от какъв вид е.

До края на обучението си в Нореан вещерите усвояват и някои дребни умения (безсловесни), които не изискват магически инструмент, но проявите на тези умения са много слаби докато са все още млади. При често практикуване силите им растат (да се чете "току-що завършил вещер може да затвори врата с ръкомахане, но не може да изкорени дърво" например). Такива умения включват:

- телекинеза
- левитация
- пирокинеза
- слабо регенериране на наранявания у себе си или околните

Възможно е да се развият умения и за изтезаване на човек или животно без магическа пръчка или жезъл, но това не е нещо, което се учи в Нореан, нито е нещо, което е лесно да се усвои. Вещери, които имат подобно умение, са рядкост и обикновено изпитват много и непрестанен гняв, което усилва уменията им в подобна насока.



>> Слабости:

Физически, вещерите нямат предимства над човеците. Влияят се също колкото тях от климатичните условия, болести и наранявания, както и недостатъци на кожата, умора, физическа слабост, глад.

Без обучение магията им е безполезна.

Без инструменти, отново, не могат да използват магията си. Дори да са усвоили някои от безсловестните умения, далеч не са равносилни на пълния им потенциал. Това означава, че в случай че загубят или счупят пръчката си, силите им са безполезни докато не я поправят или не купят заместител. Само първата пръчка се покрива от Нореан, поправката или подмяната й са изключително скъпи.

Тъй като живеят в по-традиционни общества, могат да бъдат много критични и затворени спрямо нововъведения в начина им на живот, или по-свободомислещите от собствения си вид. Харесват реда и са от най-видните подръжници на Съвета, тъй като главата на Съвета е вещер. Това ги кара и да се чувстват като по-висш вид спрямо останалите, населяващи света и биват приемани като надменни и студени, дори и не винаги да са такива.

Колкото по-силна е магията у вещер, толкова по налудничаво и нелогично се държат според околните. Това може да бъде проявено в различни крайности - от неестествено весели и шеговити до изключително мрачни и груби. Във всеки случай това е просто проявление на факта, че губят социалните си умения, не разсъдъка или емоционалната си стабилност.



>> Смърт:

Вещерите живеят само около 130 до 150 години. По-могъщите вещери е възможно да успеят да се поддържат жизнени до около 200 години, но след като е преминало нормалното време за продължителността на живота им са обикновено слаби, лесно се изморяват и магията им отнема повече усилия.

Благодарение на лечителските си способности се лекуват от повечето познати на човека болести, като някои от по-сериозните не ги засягат, като тумори, или автоимунни заболявания.

Въпреки това могат да бъдат убити по същия начин като хората - всяко неконтролирано продължително и обилно кървене води до смъртта им без навременната намеса на лечител, както и всяко засягане на важни вътрешни органи.



>> Допълнително:

Прокудените обикновено са третирани като обикновени човеци, често прокуждани от обществото и живеещи в отшелничество. Съветът не ги приравнява към човеците, заради средата, в която израстват, но нямат никакъв шанс да се развиват кариерно, нито да получат образование и обучение в Нореан. Обикновено или заемат ниско-платени длъжности, които могат да се класифицират като "черна работа", или изобщо не си намират работа.

Публична тайна е, че някои успяват да се доберат до човешки племена, но въпреки това Съветът не може да предприеме публични действия против тях за да не настрои вещерската общност срещу себе си. Реалността е, че има случаи на изчезнали Прокудени, за които никой не чува отново. Някои от тях се присъединяват към човешки племена, някои от тях се залавят от Съвета.

Ако вещер загуби или счупи магическата си пръчка, само фамилията, която ги изработва, може да поправи старата или да създаде нова, която да отговаря точно на магическия отпечатък на суровата магия у всеки вещер.

Не е възможно жезъл да бъде купен. Жезлите са продължение на ръката на вещера, толкова метафорично, колкото и буквално. Жезълът е преобразувана магическа пръчка, което се случва едва когато вещерът вече е толкова могъщ, че пръчката физически не може да поеме суровата магия и да я насочва. Видът на жезъла е индивидуален за всеки вещер, в зависимост от характера му, като могат да варират от прилични на обикновена дървена сопа, до изтънчени метални произведения на изкуството.

Не е възможно жезъл да бъде унищожен. Когато собственикът му почине, жезълът му става неизползваем от друг, дори от потомците му. Обикновено се пазят като семейно наследство и са символ на престиж, но нищо повече.

Ще забележите по-нататък, че "забранени заклинания" или заклинания за смърт, няма да бъдат споменавани много дълго време, поради което липсват в описанието за смъртта на който и да е вид. Те ще бъдат част от главната сюжетна линия и ще бъдат въведени в подходящ момент. Никой от героите ви не знае за тях. Ще използваме заклинателната система на Хари Потър, като ще има пълен списък на магиите, които ще могат да се използват. Дори и да знаете други, ако ги няма във въпросния списък, значи не съществуват в нашия свят или поне със сигурност героите ви не знаят за съществуването им по една или друга причина.

>> Поява:

Прародителите на този вид са човеци, затова физически много приличат на тях, с изключение на бледата кожа. Смята се, че са резултат от вирус, който с течение на времето се е разпространил сред хората и е мутирал бързо. Вампирите могат да се размножават при спазването на определени условия, или могат да бъдат "създадени" умишлено, макар много по-трудно.  



>> Външен вид:

Вампирите са бледи същества с по-остри кучешки зъби, които използват за да се хранят. Очите, косата и кожата им не се променят след трансформацията, както и телосложението им. Последното скоро може да се промени поради различният начин на живот на вампира. В крайна сметка повечето вампири стават със слаби и оформени тела, освен ако не прекаляват с човешката храна.  

Белегът останал от раната на ухапването, която е довела до смъртта преди превръщането, никога не изчезва.  

Белезите от човешкият им живот също не задължително изчезват - изгаряния, операции, прободни рани, и т.н. Възможно е да станат по-бледи с годините, някои дори да се скрият, но това отнема поне сто години.



>> Раждане:

Вампир може да се роди само като кръстоска между вампир и върколак. Децата на два вампира или два върколака се раждат мъртви, същото важи и за деца от смесени двойки с други видове. Роденото дете е или вампир, или върколак.  



>> Превръщане:

Извършеното по правилен начин ухапване може да преобразува всеки вид във вампир, но изисква много контрол, както и умисъл, и не е лесен за овладяване процес.  

Преди да е ухапал жертвата си, вампирът трябва да й е дал да пие от собствената си кръв, след което да я ухапе и да успее да спре храненето си на границата между живота и смъртта. Така отровата се натрупва поради по-продължителния период на досег с чуждия организъм и започва бурна реакция по промяната му. Свързвайки се с клетките му им помага да се възстановят и да станат по-силни, за да не умрат, но в същото време разяжда голяма част от същността на тялото. Процесът е изключително мъчителен за жертвата и тя никога не забравя силата на болката.  

След трансформацията способностите на индивида се променят. Ако е бил вещер, то започва да владее само сиви магии. Ако не са били развити преди трансформацията, се налага да бъде обучен отново. Ако е бил мутант, губи половината от силата си.  



>> Хранене:

Хранят се с кръв, но само от живи източници - ако пият кръв от наскоро умрели такива се разболяват и трудно оздравяват напълно, стават слаби и неориентирани, някои дори полудяват.  

Могат да се хранят както с човешка храна, така и с кръв. Докато човешката храна засища глада им, кръвта засища “жаждата”, дава им енергия и сила. Реално могат да оцелеят и без човешка храна, обаче повечето продължават да ядат любимите си храни по навик.

Вампирът може да пие както човешка, така и животинска кръв, но втората го "зарежда" много по-малко и ако дълго време е само на нея, става по-слаб и бавен. Не е нужно да изпива цялата кръв от човек или животно, а само колкото да се засити.  

В зъбите им има отрова, като на змия, която навлиза в организма на съществото, от което се храни вампирът, и влияе на всички различно. За животните винаги води до преболедуване и фатален край. При по-развитите видове обикновено водят до силни болки, треска, халюцинации. При качествено лечение, след около две седмици ухапаният бавно започва да се възстановява. Ако организмът му е слаб може да умре от шока в последната фаза на болестта.  

Храненето от върколаци, вещери и мутанти е забранено със закон. Въпреки това се случва често и рядко се намира извършителят.

Храненето от човеци не е проблем за Съвета, дори се гледа с добро око на него.  

Вампирите могат да се хранят и от други вампири. Жертвата не може да бъде убита по този начин, но страничните ефекти ако се прекали са същите като ако вампирът дълго време не се е хранил с кръв - отслабват физически и инстинктите им за самосъхранение надделяват, започват да се държат малко или много като прегладнели животни.

Вампирите усещат разлики между кръвта на друг вид спрямо кръвта на върколак или вампир - втората има специфична миризма, но това не я прави по-неприятна или отблъскваща. Засища ги повече от колкото човешката, което създава трудности, тъй като единствените, с които могат да постигнат размножаване, са върколаците. Често децата израстват само с един родител поради невъзможността да се контролират около партньорите си, но не е рядкост да се срещнат и двойки, при които редовното хранене от партньора е нещо нормално.            



>> Сили:

За вампирите са характерни сила, добро обоняние, развити инстинкти и бързи рефлекси. Могат да различат различните хора по мириса на кръвта им ако вече са се срещали с тях, както и да определят почти точно къде и колко души има около тях.  

Ако вампирът е създаден чрез трансформация способностите на индивида се променят. Ако е бил вещер, то започва да владее само сиви магии. Ако е бил мутант, губи половината от силата си. Ако е бил човек, живее с около сто години по-кратко от останалите вампири.

Вампирите по рождение не наследяват уменията на родителите си, без значение дали са били родени такива или трансформирани. С времето развиват различни таланти, които се делят на четири направления:  

- непряко въздействащи таланти
- пряко въздействащи таланти
- насочени към собствената си личност
- предпазващи таланти

За разлика от вещерите, вампирите не могат да изберат в кое направление да се развиват. Талантът, който се появява с времето, е пряко свързан с характера и същността им. Всеки от откритите и описани като възможни таланти има три нива на развитие, като при липса на обучение не могат да преминат над първото ниво, и дори то се проявява хаотично и не може да бъде контролирано.  

Вампирите се регенерират със завидна бързина. Раните им заздравяват до няколко дена или седмици, в зависимост от това колко сериозни са били. За да стане това, имат нужда от повече кръв от обичайното. Накрая белезите изчезват и кожата им остава чиста. Ако раната е от ухапване или одраскване от върколак, заздравява много по-бавно, белегът се запазва до месеци, но в крайна сметка изчезва.  



>> Слабости:

Вампирите кървят. Не могат да умрат от кръвозагуба, но колкото повече кръв губят, толкова по-слаби стават телата им и жаждата им расте. Стават неконтролируеми, почти губят разсъдъка си докато не се нахранят. Стават уязвими.  

Пряката, ярка слънчева светлина им вреди и лесно изгаря кожата им. Повечето имат достъп до мехлеми, с които се мажат за да се предпазят, но въпреки това не винаги могат да си го позволят и по откритите части на тялото обикновено могат да се видят множество белези от изгаряния. Те изчезват до няколко дена като всеки друг белег, появил се след трансформация. Обикновено се стараят когато се налага да са навън през деня да покриват телата и лицата си колкото могат повече, дори и да е облачно. За всеки случай.

Златото ги изгаря, също като слънцето. Една от другите им слабости е билката върбинка – миризмата й ги отблъсква и замайва, а ако я изпият ги изгаря и изпитват силна болка. Може да се използва като защита, ако се сложи да виси край вратата, например.  

Въпреки възможностите им за регенерация, откъснати крайници не могат да бъдат възстановени.  

В първите си години след трансформацията, или докато са още млади - до около 100-120 години, трудно контролират жаждата си за кръв. Постепенно стават по-умели в това, но в началото е възможно ако останат дълго време без да се хранят да се поддадат на инстниктите си и да нападнат някого без да го осъзнават. Затова честото и адекватно захранване на младите вампири е изключително важно.



>> Смърт:

Вампирите живеят около 500 години. След около 20тата си година запазват лика си докато станат на около 300, след което много бавно започват да стареят. Към края на живота си вече изглеждат като старци, но силите им започват да намаляват непосредствено преди смърта им - 20-30 години по-рано. Така разбират, че наближава краят им.  

Могат да бъдат и убити, но само ако бъдат прободени с остър предмет в сърцето, главата им бъде отделена от тялото или бъдат изгорени. Златни предмети, попаднали във важни органи като сърцето или мозъка, също водят до фатален край ако не бъдат извадени от умел лечител бързо, тъй като изгарянията, предизвикани от тях, са сериозни и нараняването може да се разпространи достатъчно бързо, за да не успеят да се регенерират навреме.  



>> Допълнително:

Вампирите имат отражение в огледалото и се виждат на снимки.  

Вампирите имат нужда от сън! Не са идеални, правят грешки, тромави са точно толкова, колкото и в човешкия си живот.  

Животно не може да бъде превърнато във вампир.  

За да владеят талантите си, вампирите имат нужда от обучение. Не могат да ги развият на ниво по-високо от усет ако някой не ги напътства.

>> Поява:

Върколаците са най-развитият нов животински вид, като след очевидното развитие и на интелект биват класифицирани наравно с вампири, върколаци, вещери и човеци. Поради бурна еволюция на един разред вълци, достигат вид приличен на хора, развиват се когнитивните им способности, и след като биват поети от Съвета и подложени на мутации и експерименти се стига до настоящия им вид. Могат да се размножават при спазването на определени условия, или могат да бъдат "създадени” по време на пълнолуние.



>> Външен вид:

Върколакът има две форми – вълча и човешка.  

В човешката си форма той запазва чертите си отпреди ухапването – цветът на кожата, косата и очите, както и телосложението си. Последното бързо се изменя поради физическото натоварване във вълча форма.  

Когато се трансформират, върколаците са вълци, като козината им е същата като естествения цвят на косата им. Дължината се влияе от сезона, а не от косата. Очите им се запазват същите. Приличат на обикновени вълци, но са по-големи (не два метра, но са по-едри), по-силни, пъргави и бързи.  

Белегът от ухапването, предизвикал трансформацията, никога не се заличава.



>> Раждане:

Върколак може да се роди само като кръстоска между вампир и върколак. Децата на два вампира или два върколака се раждат мъртви, същото важи и за деца от смесени двойки с други видове. Роденото дете е или вампир, или върколак.  



>> Превръщане:

Върколак ставаш ако те ухапе друг върколак. След ухапването изпадаш за кратко в безсъзнание и след като се събудиш не помниш какво точно се е случило и от какво е раната, всичко е като в мъгла или почти забравен сън. Преминава се през силна треска за няколко дена, възможно е на ухапания да се губят дни или часове, да няма реална представа за света около себе си. Най-много до седмица, обикновено до два-три дена, всичко приключва и сякаш състоянието се подобрвява.  

Превръщането се случва едва на първото пълнолуние след ухапването, като първата трансформация е изненадваща, болезнена и сравнително бавна – върколакът има чувството, че кожата му се разкъсва от съществото, което се опитва да излезе на бял свят.  

При трансформацията всички дрехи на върколака се разкъсват и не се появяват от нищото когато отново стане човек.

Следващите трансформации стават по-бързо и без болката. Такива задължително има по пълнолуние – от момента, в който слънцето напълно залезе до изгряването му. Тогава върколакът се превръща в животно, губи човешкия си разсъдък почти напълно и действа само по инстинкт. Затова по пълнолуние се създават най-много върколаци. За да се избегне това, върколакът обикновено поема отговорност и гледа да се изолира далеч от хората за пълнолунията.  

Друга причина за трансформацията е стрес, страх, притеснение и тревога. През първата година тези причини трудно се подлагат на контрол и върколакът се трансформира по-често от необходимото, но в тези ситуации е способен да осъзнае какво се случва и да се контролира



>> Хранене:

Върколаците се хранят с най-обикновена готвена храна, но имат нужда от големи количества за повече енергия. Забелязва се афинитет към месо. Във вълча форма могат да ядат и сурово месо, но ако след това бързо се трансформират обратно в човек имат коремни болки и гадене.



>> Сили:

Имат силно обоняние, както и силна интуиция. Възможно е да предвиждат нещо лошо, което ще се случи до минута, и да хванат чаша, падаща към земята, например, без никой друг да е видял че това изобщо се случва. Поне през първата си година като върколаци това ги обърква.  
Имат по-добър слух, бързи и силни са. Развиват се често в областта на лечението тъй като лесно разпознават билките, отдава им се приготвянето на отвари.

Регенерират се и раните им заздравяват сравнително бързо, като почти не остават белези. До няколко дена или седмици и те изчезват и кожата остава ненаранена. Ако раната е от упапване от вампир, заздравява по-трудно и белегът остава до месеци преди напълно да изчезне.

Изключително издържливи са на климатичните условия. Не като вещерите, но повече от мутантите. За да изпитат дискомфорт трябва да са прекарали много време под екстремни условия.      

Около 80-тата си година вече са способни да контролират трансформациите си - могат да се трансформират когато имат нужда или желание, както и да запазят вълчата си форма колкото време решат.  

Всеки има свой дух-пазител и с времето се научава да го призовава, да разговаря и да се съветва с него. Този дух зависи от характера на върколака и не може да бъде избран.  

Духът-пазител винаги има собствена дарба (природен елемент), пази собственика си с нея и определя насоката на елементаристиката, която владее върколакът.

Всеки върколак има и лични умения, които изискват да има дух-пазител, но развитието им не се влияе пряко от него, изискват познания за билки, отвари и ритуали. Само най-добрите получават знанията за някои от тези умения.

За направата на всяка отвара е необходим ритуал, който да зареди сместа с необходимата енергия и да й придаде желаните свойства  

Не за всеки ритуал е необходима отвара – може да се лекува и само с ритуал, напеви, специални думи и движения и т.н.

Уменията на върколаците са както следва:  

- лечение
- връзка с духовете
- пророчески сънища и тълкуването им
- видения и ясновидство  



>> Слабости:

Луната е най-голямата слабост на върколаците. При пълнолуние са безсилни, трансформират се задължително и губят всякакъв контрол над себе си. Отнема им години да достигнат нивото на контрол, което е необходимо, за да не се трансформират при всяка силна емоция, която изпитват, като гняв, страх или стрес. В началото на живота си не са способни да контролират и колко време да прекарат във вълчата си форма. Обикновено се преобразуват обратно когато се успокоят, но понякога се случва обратната трансформация да се забави и с дни. Колкото повече време прекарват във вълчата си форма в ранните години, толкова по-дезориентирани стават и при обратната им трансформация отнема време да си спомнят къде са и кои са, или как да се държат.  

Друга слабост е среброто, което изгаря кожата им.  

Билката вълчо биле отблъсква върколака с миризмата си, в по-големи количества може да го замае, ако успее да бъде прикрита и върколакът я изпие под формата на отвара, го изгаря и изпитва силни болки с дни.  



>> Смърт:

Върколаците живеят около 250-300 години. След около 20тата си година запазват лика си докато станат на около 150, след което много бавно започват да стареят. Към края на живота си вече изглеждат като старци, започват да прекарват повече време във вълчата си форма и обикновено напускат глутниците или племената си десетина години преди смъртта си и умират във вълчата си форма. Колкото по-дълго време прекарват в нея, толкова повече от разсъдъка си губят. Преди смъртта си са повече животни от колкото осъзнати същества.  

Могат да бъдат и убити, но само ако бъдат прободени с остър предмет в сърцето, главата им бъде отделена от тялото или бъдат изгорени. Сребърни предмети, попаднали във важни органи като сърцето или мозъка, също водят до фатален край ако не бъдат извадени от умел лечител бързо, тъй като изгарянията, предизвикани от тях, са сериозни и нараняването може да се разпространи достатъчно бързо, за да не успеят да се регенерират навреме.  



>> Допълнително:

Когато са вълци могат да разговарят помежду си чрез телепатия, но не могат да четат всяка мисъл без позволението на собственика й.  

Върколаците се приобщават към глутница, често наричана и племе, като в нея има винаги има Алфа. Този върколак обикновено се приема за най-силен и мъдър, и останалите членове на глутницата са длъжни да изпълняват заповедите му. Той, от своя страна, е длъжен да прави всичко в името на доброто на глутницата, да защитава подчинените си и семействата им, да ги учи.  

Ако някой реши да се отцепи от глутница, може да се върне в нея само ако Алфата му позволи.  

Алфата може да изгони всеки от глутницата, но само ако сметне, че й влияе зле, че не е честен и доблестен, че няма необходимите качества, за да е част от нея. Реално дори и да не е така, думата на Алфата е закон.  

Алфата на глутницата се сменя ако бъде победен в честна битка от друг върколак, като няма право да отказва да даде шанс на всеки желаещ. Битката се уговаря за няколко дена напред, което помага споровете да се решат чрез разговори и е възможно въпросната да бъде отменена.