Не забравяй да се впишеш, за да видиш всички теми!
Не забравяй да се впишеш, за да видиш всички теми!
Форумът е в процес на съживяване! Четете съобщенията за ъпдейти. Там има линк и към дискорд. И да, това съобщение е написано през Септември 2020.

Go down
Проф. Силвър
Проф. Силвър

Администратор
Posts : 1960
Join date : 21.04.2009
Age : 32
Location : Варна

Урок по История Empty Урок по История

30/9/2020, 00:20
Началото на края



 
Интересно е колко неща приемаме за даденост, докато не изчезнат безвъзвратно. Тук ще си помислите, че става дума за телефона ви, или бутилките с вода, или нещо друго тривиално като тях.  
 
Не. Не говоря за това колко е удобно да ни доставят всичко до вратата без да се наложи да си мръднем пръста, нито това, че без значение какво е времето навън, винаги можем да живеем на 23.451 градуса в дома си с клика на един бутон. 
 
Говоря за работата ни, магазините, домовете ни. За транспорта от и до тях. За ключа, който стои на вратата и ви пази от всички навън. За самата врата. Говоря за тротоара, по който стигате до нея. Говоря за обувките, които носите на краката си. 
 
Говоря за въздуха, който дишаме. За слънцето, което грее над нас. 
 
Всичко е преходно. 
 
И никой не го осъзна, докато не му беше отнето. 
 
Никой вече не помнеше точната година. Нито дата. Нито дори причината, но започна война. Жестока, продължителна война. Страните се меняха непрекъснато, цивилните жертви бяха толкова много, че спряха да ги обявяват. В един момент останаха толкова малко хора, които да пасват на описанието “цивилни”, че така или иначе статистиката не би била вярна. 
 
Хората опитваха да намерят смисъл в хаоса, създаваха малки общества, възможно най-скрити от цивилизацията, но рано или късно всичко ги достигаше отново. С модерните оръжия последствията не можеха да бъдат задържани и изолирани. 
 
Никой не беше в безопасност. Дори тези, които бяха инициатори. 
Проф. Силвър
Проф. Силвър

Администратор
Posts : 1960
Join date : 21.04.2009
Age : 32
Location : Варна

Урок по История Empty Re: Урок по История

30/9/2020, 09:36
Краят
 


Следващите редове ще прозвучат като ново начало. Като светлината в края на тунела, като “доброто винаги побеждава, само понякога му трябва време”. Но светът не е черно-бял. Едно зло може и често бива унищожено не от добро, а от друго зло. Не винаги е и замаскирано в добри намерения. Понякога е просто… зло.
 
Победителите се обединяват в малка група, която започват да наричат Съветът.
 
Светът е изтощен. Няма кой да им се противопостави с години, което им позволява да наложат нови граници, нови закони, писани и неписани правила.
 
Оцелели имаше. В какво състояние бяха обаче е различна история. Множеството бяха облъчени с радиация, на някои територии системно. При някои това беше довело до фатален край, при други ефектите бяха по… различни. Телата на по-силните успяваха да издържат на промените и това им беше помогнало да оцелеят. Но цената, която бяха платили, беше неочаквана.
 
Във всеки случай повечето "простосмъртни" останали на планетата нямаха нито ресурсите, нито силите да се противопоставят. И повечето бяха щастливи от това, че виждат надежда всичко да се върне към нормалния си ход. Да не говорим, че в началото искрено вярваха, че това е промяна за по-добро. Предишните модели очевидно ги бяха предали.


Може би това щеше да сработи. Може би, а след война, която е започнала преди да се родиш това "може би" е с много голяма тежест. Може би това беше начинът отново да има мир и спокойствие в ежедневието им. Някои бяха наясно, че това не е така и виждаха през прозрачната фасада на Съвета. Но дори и те бяха готови да му дадат шанс, защото всичко би било по-добро от настоящето.
 
Планетата също се бореше с последен дъх за оцеляване. Промените бяха започнали години назад, но чак сега, когато всичко беше затихнало, започнаха да изглеждат значими. Когато бойните полета отново позеленяха, всичко беше различно. Дърветата, цветята, плодовете и зеленчуците, дори тревата не беше същата трева. Трябваше отново да се открие какво може и не може да се яде, от какво трябва и няма нужда хората да се пазят.


Същото важеше и за животните. Дали се бяха развили сами, дали с помощ от някоя от воюващите страни, или бяха отворили дупка към долната земя и бяха изпълзяли от нея - кой знае. Но наред с познатите, започнаха да се появяват все повече и повече непознати видове, като някои доведоха до пълното изчезване на неочаквани класове от фауната на планетата. Толкова неочаквани, че в някои региони ако човек видеше котка пред себе си не би знаел как да я нарече.

[hideedit]


Последната промяна е направена от Проф. Силвър на 13/10/2020, 15:27; мнението е било променяно общо 2 пъти
Проф. Силвър
Проф. Силвър

Администратор
Posts : 1960
Join date : 21.04.2009
Age : 32
Location : Варна

Урок по История Empty Re: Урок по История

2/10/2020, 08:46
Опозицията




Четейки това заглавие сигурно бихте попитали - Опозиция ли? Опозиция на кое?

Напълно разбираемо. Все пак всички бяха съгласни с режима, който беше наложен от Съвета. Не би следвало да има причина за каквито и да е оплаквания.

Освен ако някой не беше малко по-любопитен. И малко по-бъбрив.

Постепенно останалото население се беше придвижило основно в Европа и източната част на Азия, които бяха разделени на сектори. Основното правило беше, че колкото е по-малък номерът на сектора, толкова по-важен беше, както и по-малък по размери.

Вече нямаше езици. Всички говореха на общ такъв, който се беше формирал след години недоразбиране между бившите нации.

Съветът се помещаваше в Сектор "0", остров, познат преди като Великобритания. Малка част беше успяла да оцелее вдигането на морското равнище, и го предпочетоха заради откъсността му от останалите сектори, като все пак беше достатъчно близо да бързо придвижване. Там се намираха всички най-важни административни сгради, както и домовете на всички управляващи и други служители на високи постове. Незаселените места не се обработваха и не беше позволено да се използват за заселване на никого извън вътрешния кръг. Просто стояха неизползвани и обрасли с растителност.

Северният Континент, както вече наричаха Северна Америка и Канада, беше понесъл множество щети от атомни оръжия и дълго време беше под карантина. След като тя се вдигна се оказа, че там въпреки всичко има оцелели, но продължаваше да бъде наричан “бунището”. Което реалон не беше толкова лошо, колкото звучи - не беше равносилно на контейнера на ъгъла, в който се събира всичко къде що имаше нужда от изхвърляне. Но Съветът често го използваше за да изхвърля "ненужните" си и неуспешни експерименти.

Африка дълго време беше извън полезрението на множеството. Смяташе се, че ако някой беше оцелял, щеше да се придвижи към големите центрове в близост до Съвета. Истината обаче се криеше някъде в сенките.

Опозицията се беше сформирала постепенно. Първо на малки групи, докато не се превърна в организация със собствена структура. Живееха извън закона, без постоянна локация. Членовете й са подложени на гонения и дейността им не се одобрява от голяма част от населението, които просто искат спокойствие. Плюс това пропагандата против тях е сериозна. При залавяне и доказване на участие в организацията, опозиционерите се осъждат на затвор до живот. Осъждат е силна дума всъщност, никой не е бил свидетел на подобно дело в съда, но явно такива има, щом това казва Съветът.

Нали?
Sponsored content

Урок по История Empty Re: Урок по История

Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите